Ленен Безир

Безирът се добива от различни блажни масла, като се варят продължително, с прибавяне на съединения (обикновено манганови, кобалтови, оловни, и др.), които съединения го карат в последствие да изсъхва доста по-бързо от маслата.



Най-качествен, и подходящ за нашата работа, а именно финишна обработка и импрегниране на дърво, е лененият безир. Той представлява жълтеникава до тъмно кафява гъста течност(по-светла или тъмна, в зависимост от температурата , при която е приготвен). Засъхва за няколко, до не повече от 20-24часа(без облъчване или напичане; времето зависи и от порьозността и предварителната обработка на дървото), като пластът е приятно "лаково" изглеждащ, равномерно засъхнал , леко еластичен,прилично здрав.
Не препоръчвам обаче исползуването на закупен от първата железария продукт, на чийто етикет пише "Ленен Безир" или дори "Висококачествен, пречистен ленен безир". Рискувате, течността вътре да няма нищо общо не само с лена, но и с безира.Безирите често са "кръщавани", било при самото им добиване (като са били употребени недопустими долнокачествени масла),било след това (като се добавят недопустими евтини минерални безири или масла).Резултатът след тяхната употреба е обикновенно- бавно и неравномерно съхнещо, или изобщо незасъхващо покритие, което често е груб слой, с неприятен "нефтен" мирис.
В заключение ще кажа само че все пак моите предпочитания клонят към исползуването на ленено масло.
Как да проверим качествен ли е безира?
на предварително зачистена и обезмаслена непопиваща площ (ламарина, парче ламиниран паркет, стъкло) разтриваме с бала безира на много тънък филм. Трябва още тогава течността да се поддава на раномерно нанасяне. Съхненето трябва да е при умерена температура(не повече от 18-20°), на сянка, и трябва да завърши напълно за 10 часа, максимум 1 ден, като трябва да притежава гореописаните качества, характерни за качественият безир.
Съхранение : Лененият безир се съхранява също като лененото масло, а именно- на тъмно и прохладно място, в тъмно(обикновено кафяво)шише. Трайността му се повишава, колкото по-малко има досег с кислорода от въздуха. За товатрябва да изпълва съда до горе, а при изливане, в съда се пускат малки речни камъчета (речен филц), или стъклени перли, до качване на нивото до гърлото