Рококо

През XVIII в., преситени от облагите на властта, кралете се заобикалят с префинен заобикалящ ги свят и едно крайно разточително човешко обкръжение. За аристократичният елит в двора на Луи ХV, живота е непрекъснат низ от малки забави и приключения, своенравия, и опиянение от изтънченост и безгрижие. Издига се в култ изяществото във формата, словото, музиката и взаимоотношенията между хората.

Стилът Рококо (Rococo) възниква в 20-те години на века като контрапункт на тежкия Барок. Разцветът му обхваща едва едно поколение. Ако трябва да се съпоставят, докато Барока е величествен, Рококото е финно и изящно.

Облеклото:
Мъжете по онова време са облечени в дрехи от най-фина материя. Дори палачът е с перука, сърменошита ливрея, и обувки с големи панделки
Женските одежди са от пищно орнаментиран брокат, тюл, най-фина дантела, силно пристегната талия.

Интериорът:
Формите на стила коренно преобразяват интериора, но не променят съществено строителните похвати на барока. Съчетанието "отвън барок, отвътре рококо", а по-късно "отвън класицизъм, отвътре рококо" се прилага повсевместно.
Същността и силата на стила е в пълния размах в прекрояването на вътрешното пространство, в напластяването на декоративните елементи. Вратите са изместени от средата на стените, прозорците са несиметрично групирани, Огромните огледала са средство и за увеличаване , мултиплексиране на обема. Това представлява същинска революция в общо взето симетричната естетика до този момент.





Тежките форми и цветове на барока се заменят с нежни игриви мотиви, обагрени в леки феерични тонове:

По това време и цветовете понякога са заменили точните си названия, като "цвят на изгубеното време", или "цветът на бедрото на изплашена нимфа"...

Оръжие и униформи:
Личните оръжия през тази епоха в общия случай , продължават да са рапирата и мускета
Ето и няколко примера от френската (1 и 2), испанската(3), и баварската(4) армии










Орнаментика:
Безусловно любим мотив са различните асиметрични стилизации наречени "рокайли"(фр. rocaille - раковина), от които идва и името на стила. С охота се ползват и всякакви вълнообразни и лакатушещи постройки на орнаментите. Картушите , алегориите, гротеските и хералдиката от този период са особено елегантни.

Още рококо орнаменти:

Живопис:по-изявени художници във Франция са Франсоа Буше, Жан-Антоан Вато, Оноре Фрагонар и Никола Ланкре



видео с картини на Франсоа Буше и музика на Хайдн:

Мебелите са изключително фини, наситени с декоративни елементи, които в доста от случаите са не просто украса, а органична същност на предмета.
За майсторите каточели не съществуват ограничения във възможностите. Те с лекота пластифицират камъка, порцелана и дървото с ювелирна прецизност, и са в състояние да украсят всеки ъгъл с амури, нимфи и гирлянди с бисерни низове.

Целта на интериора рококо е чрез един крайно елегантен, пищен, разточителен лукс, да се затвърди и подчертае като непреодолима, дистанцията между аристокрацията , абсолютната монархия, и всичко останало. Рококо определено е най-кралския стил.

Той никога не навлиза в масовото жилище- неговите форми са твърде скъпи, изкуствени и откъснати от реалния живот.Все пак отделни дребни предмети, като вазички, пудриерки, сосиери, настолни часовници и др.навлизат плахо в домовете на зараждащата се буржоазия, и определено стоят като "лепнати" в доста по- "аскетичния" им интериор.

• Във Франция стилът Рококо се нарича "стил Луи ХV (Людвик ХV)" (1715-1774) Тук той се отличава с прецизна изтънченост и аристократизъм на формите си.

• Австрийското рококо понякога носи името "стил Мария Терезия" (1740- 1780). То е с по-скромни форми.

• Немското рококо няма второ название. Отличава се с с по-обилни и пищно украсени форми.

• Английското рококо често е свързвано с майстора-мебелист Томас Чипендейл, и от там понякога го наричат "стил Чипендейл". То е своеобразно съчетание на френско рококо с английски барокови, готически и източноазиатски мотиви.